Защо България загуби моя глас?
В денят за Европейски избори, аз също направих своя европейски избор. Направих го на семинар в гр. Бела паланка, Република Сърбия, където участвах в качеството си на председател на сдружение МЛАДЕЖ като ръководител на българската група по проекта. Бела паланка – един град, в който хората оставят колите и вратите на дворовете си отключени, магазините работят до полунощ, до когато улиците са пълни с млади хора, а половината град се събира за фестивал, на който деца играят модерен балет. Деца, играещи модерен бален – събират половинат град, точно така, при това с билети за събитието. Не целолитни дундави и гримирани до неузнаваемост фолкпевици, кършещи задници, както у нас.
Под „европейски избор“ разбирам това като млад човек да развивам уменията и капацитета си, включително и в общуването с други европейски народи, опознаването на техните култури и възможността да се учим от техния опит.
15 млади хора от Перник и региона, представители на младежки и неправителствени организации, журналисти взехме участие в семинара. Нашите домакини от Ниш и Бела паланка върнаха жеста след като те ни гостуваха преди около месец в България. И го върнаха по много добър начин- гостоприемен, приятелски и същевременно ползотворен и изпълнен със съдържание. На семинара упражнихме писането на съвместни проекти, родиха се много нови идеи и съвместни инициативи.
Единственото, което не можахме да упражним беше…правото си на глас. Въпреки, че само на не повече от 50 километра се намира консулството ни в Ниш, където по презумция държавата трябва да направи възможно това за своите граждани, нямаше нищо подобно. Дни преди да заминим упорито звънях в консулството ни в Ниш. От там 3 дни – сутрин, по обяд и към края на работния ден не вдигаха телефона, не бих искал въоще да вмятам неуспешните ми опити за конумикация члез е-мейл. Трябва да уточня, че въобще не говорим за технически проблем или нещо подобно….тъй като част от обажданията ми бяха отхвърлени, тъй като линията беше заета в момента, тоест по нея се провеждаха разговори. Изглежда тя има повече от частен характер, и незнайно защо на непознати номера, които има вероятност да причинят главоболия или излишно упражняване на умствена или физическа дейност от страна на нашите дипломати , не се отговаряше. А аз просто исках да ги попитам дали ще може да гласуваме…
Подобна беше и ситуацията при „шефовете“ им от Министерството на външните работи, централата в София. Там първо прозвънях на отдел „Консулски отношения“, та нали имам проблем с консулство? Да ама не, в замяна на моя въпрос „Може ли да гласувам в консулството ни в Ниш“ и уточнение, че „от там никой не отговаря на телефоните“ получих изключително безпардонно отношение, включващо груб и висок тон, в който ми беше зададен реторичният въпрос от страна на незнайната чиновничка: „Вие да не си мислите, че се намираме в Ниш та да ви отговорим? От къде да зная какво се случва в Ниш? Звъннете в ЦИК щом искате да гласувате.“ Сега, понеже и в миналото бях получавал подобно вулгарно отношение от държавната администрация, вместо да затворя телефона като препикано мушкато попитах: „Добре, а вие какво правите? Нали сте консулски отношения?“ . „Ами…ако някой консул сгафи…аз …сега, от къде да ги знам защо не дигат телефона…Звъннете в ЦИК дали можете да гласувате.“ Така завърши първият ми разговор, със трясната слушалка.
Е, не звъннах в ЦИК, тъй като аз така или иначе знаех от тях, че имам правото да упражня гласа си в чужбина. Интересуваше ме как може да стане това. Въпросът защо в българско консулство не може да се осъществи контакт с дни, остана на второ място. Та аз просто исках да гласувам. Ами ако бях в чужбина и имах проблем, намирах се в опасност или бях останал без пари или нещо още по лошо…..на коя държава да разчитам? На тази, която не ми вдига телефона или на тази която ще ми каже „ами от къде да ви знаем какво става там при вас, ние сме си в София“. Както и да е, просто прегледах отново телефоните на сайта на министерството и след като аз и моя проблем не бяхме приоритетни на „консулски отношения“, предположих, че трябва да задам питането си в хората, от които се очаква да ти дадат повече информация по даден въпрос – „връзки с обществеността“. От там ми обясниха, че не съм техен приоритет, да се обърна към „консулски отношения“ (дам….). И аз отново попитах: „А какви са вашите приоритети, нали звъня във връзки с обществеността?“. „Ам…да, по-скоро с медиите“ – отговори ми далеч по любезната, но също така безполезна госпожа. След уточнение, че от „консулски отношения“ не ме искат, от моя страна, и съгласуване на чиновничката с трета страна, бях насочен към дирекция „Европа 1″.
В „Европа1″ (около 20 минути след започването на тези тежки преговори с Външно министерство по телефона) намерих истински пробив. Отново въпросът ми защо не ми се вдига телефона в Ниш, беше отбит, но без да нахалствам излишно за правата си на гражданин на Република България насочих всичките си умения и знания за мениджмънт на конфликти и водене на преговори към това да разбера дали ще мога да гласувам в Ниш. Смениха се 4 човека на телефона, включително и някой си Чушев (брей, да не са върнали Петър- Феим?)
Последният, изглежда най-мъдър и компетентен от всички, след като беше издирен нагоре по пирамидата започваща от „некадърност“ до „некомпетентност“ ми обясни, че въпреки, че имаме консулство, в Ниш няма да може да се гласува, защото това не било заявено писмено от 60 човека. Иначе, имало възможност, ако сме там в деня на изборите, да отидем там, да се допишем и да гласуваме. С това завърши моята одисея с Външно министерство, която се състоеше в това да получа информация на един прост въпрос, не да се предприеме дейност, просто да ми бъде дадена информация.
Брей, помислих си аз, значи в Ниш, има работещо българско консулство, има хора, работещи на държавна заплата с парите на данъкоплатците, има издръжка от страна на държавата, и щом консулството работи, значи е преценено, че на съответното място има достатъчно компактна българска общност, която се нуждае от административните, информационни и всички други услуги на своята държава, с изключение на това да може да даде своя глас за хората, които ще управляват тази държава?!? Не знаех, че писмено всеки един трябва да отиде и да заяви това си желание. Мислех, че писмено това е разписано в една тънка книжка, която се нарича „Конституция на Република България“ и всеки българин има право на глас. Ако е в чужбина, това може и трябва да бъде предоставено като възможност в консулствата и посолствата ни, на българска териотрия, каквато са те. Не се знае в скоро време дали няма да почнат писмено да изискват заверен документ, че: не желаем да бъдем крадени от изпълнителната власт, не желаем да бъдем корумпирани от чиновниците на всички нива, не желаем да бъдем дискриминирани от държавната. И то, не да заявяваме това „по принцип“, ами във всеки един конкретен случай, когато си имаме взимане-даване сдържавата. А не сме заявили желанието си да бъдем достойни граждани, със всичките си гарантирани права, а са ни преебали по всички параграфи, включително и отнемайки правото ни на глас.
Та така, прекарвам си по европейски в една държава, която има 100 пъти по голяма държавност от нашата, само няколко години след края на унищожителни многогодишни войни, след като не можах да участвам( не по свое желание) в ориенталските „европейски“ избори в моята родина, пропити от купуване на гласове и взаимна политическа проституция. И за тази моя невъзможност да се включа в баталията и да се опитам да променя нещо чрез моя глас е виновно Вършно министерство и кретенската му бюрократична система, възнаграждаваща бездействието и некомпетентността за сметка на интересите на гражданите. Виновен е и ЛИЧНО ръководителят на това министерство – г-н Ивайло Калфин. Един безпардонен смешник, който ми се усмихва от плакатите по улиците, като ме призовава да гласувам за него. Е как бе, приятел, нали ти не ми позволи да го направя? Язък, тъкмо мислех да го подкрепя …
08.06.2009 2:32 2 Коментара
Other Links to this Post
RSS хранилка за коментарите по тази публикация. TrackBack URI
Subscribe
By NADIA, 10.06.2009 @ 13:18
Чета за твоите премеждия в Ниш и за сетен пьт се уверявам,колко излишни хора се хранят от нашите пари.Ако не дай Боже го закьсаш,докато си там единственото ти спасение е да намериш нормални хора-сьрби,които да ти помогнат.От консулите файда никаква,те просто се водят на ведомост за заплата и толкова.Ти искаш и да работят ли,даже трябва да се извиниш за безпокойството.Не знам,какво да ти кажа,нямам думи.БЕЗОБРАЗИЕ!!!!!!!!!